Обичате ли да ходите боси по тревата?

Парадоксално, но за първи път оцених какво дават тревата и природата на децата, докато разглеждах каталог за… пластмасови камъни, по които може да се ходи. Колкото и смешно да звучи, има и такива продукти – изкуствена трева, пластмасови камъни, които се продават на градските жители, като замяна на истинските. А щом тези имитации се продават, значи са ни нужни. Хората сме висши животни и макар начинът ни на живот да ни затваря в бетонни градове, постлани с паркет домове и метални автомобили, в нас остава копнежа по естественото. Тревата представлява безопасната природа, зеленината и свежестта, които ни носят удоволствие.

Който не е ходил бос по тревата, е пропуснал много важно сетивно усещане, което не може да се замести с ходенето по изкуствени настилки. Стръкчетата нежно гъделичкат стъпалата и носят спокойствие. Да събуеш обувките и да се оставиш на прохладните им ласки е като да се оставиш в ръцете на майката Земя, която да се погрижи за теб. А кой от нас – дете или възрастен – не копнее от време на време да получи отпускане и грижа? Децата усещат това и затова с желание събуват стягащите обувки при всяка възможност да походят навън по камъни, пясък или трева. Ходенето бос по земята ни „заземява“. Понякога имаме излишък на енергия, който може да се прояви като неспокойствие, повишена възбуда, нервност. Ходенето бос по тревата премахва излишъка. Толкова просто удоволствие, което рядко си позволяваме, спирани от страховете си. А допреди малко повече от сто години децата са прекарвали летата без обувки на бързо растящите си крачета, тичайки из прахта на пътищата или из тревата на ливадите, усещайки всяка неравност под себе си, развивайки своите умения да пазят равновесие, своята сензитивност – все неща, които в днешно време са пренебрегвани, но оставят своя отпечатък. Когато днес забележим липсите от този нужен досег с природата, които пречат на детето да развие способностите си, тогава отваряме онези каталози, за които споменах и почваме да купуваме заместители. Забравяме, че има и по-лесен, по-природен начин. Наблюдавали ли сте какво прави смачканата под стъпките трева? Отначало едно стръкче подскача нагоре и се изпъва, след него второ, трето. Толкова са енергични, че очаквам да чуя звън при всяко тяхно движение. Постепенно следата ни изчезва и остава само жизнената, зелена поляна. Когато и ние се чувстваме смачкани или изморени от ежедневието си, разходката по зелена морава ни предава от своята енергия и издръжливост и постепенно ни става по-добре. „Всичко живо е трева“ беше казал Клифърд Саймък навремето. Аз бих казала: всичко живо има нужда от трева.

Автор: Елена Енева, детски психолог